Мога, мога да съм камък,
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда
в основите на храма.
Сълза в неделя да ме буди,
да тръпна от камбанен звън.
Сърце ли съм - добро да бъда,
а свещ ли съм - да не изгасвам.
В неделя всички да събудя,
в неделя най - пораствам.
© Хари Спасов Все права защищены