Крия се в ъгъл, мрачен и тих,
сълзите не познавам, не мога да плача.
Изливам тъгата си в поредния стих,
а кожата мигом настръхва, остава такава.
Плувам в скръб и отчаяние,
не търся съжаление из разни думи.
Много трудна съм за обожание,
не давам аз почивка на труда ми.
Хората наричат ме депресия,
величаят ме чрез различни диагнози.
По-лоша даже от човешката агресия,
оставям на вятъра надеждите да носи.