В неизвестност

Крия се в ъгъл, мрачен и тих,

сълзите не познавам, не мога да плача.

Изливам тъгата си в поредния стих,

а кожата мигом настръхва, остава такава.

Плувам в скръб и отчаяние,

не търся съжаление из разни думи.

Много трудна съм за обожание,

не давам аз почивка на труда ми.

Хората наричат ме депресия,

величаят ме чрез различни диагнози.

По-лоша даже от човешката агресия,

оставям на вятъра надеждите да носи.