4 нояб. 2016 г., 13:48
В нощта
За пореден път се свърши нощта,
без да мога за миг да поспя.
И питам душата защо,
защо се случва това,
а тя мълчи, дума не казва дори.
Сърце мило мое, кажи,
какво те мъчи, какво ти тежи.
А то тихо промълви – спри,
не питай повече ти,
че ще спра да туптя в твоите гърди.
И усещам как буря,
в очите ми назрява ...
без да мога за миг да поспя.
И питам душата защо,
защо се случва това,
а тя мълчи, дума не казва дори.
Сърце мило мое, кажи,
какво те мъчи, какво ти тежи.
А то тихо промълви – спри,
не питай повече ти,
че ще спра да туптя в твоите гърди.
И усещам как буря,
в очите ми назрява ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Петър Максимов Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
