В нощта

Nov 4, 2016, 1:48 PM 2016-11-08T01:29:32+02:00

Poetry » Other

662 4 2

За пореден път се свърши нощта,

без да мога за миг да поспя.

И питам душата защо,

защо се случва това,

а тя мълчи, дума не казва дори.

Сърце мило мое, кажи,

какво те мъчи, какво ти тежи.

А то тихо промълви – спри,

не питай повече ти,

че ще спра да туптя в твоите гърди.

И усещам как буря,

в очите ми назрява

и си казвам, не не го прави,

стискай зъби не плачи,

все нещо ще се промени

и пак спокойно ще заспиваш ти…

Но уви, две големи мъжки сълзи

се отрониха тежко от моите очи.

А след тях и трета, четвърта, даже пета

се стекоха по моето лице,

но си казах, нищо поплачи си

никой няма да го разбере.

И тогава осъзнах, че всичко свърши,

че няма я, тя зимна си… нощта.

И смени я зорaта, и сноп от лъчи

премина през влажните още очи.

Душата грейна, сърцето пак затуптя

И зрънце надежда някъде във мен се зася...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петър_Максимов (Петър Максимов)

2017-04-04T10:52:31+03:00

Много благодаря, Татяна...
tanita21 (Татяна Василева)

2017-03-18T22:06:27+02:00

Прекрасно, благодаря Ви! Пишете много истинско и уникално, описвате с детайли и успявате да ме накарате да си представя всяка една картина! Продължавайте да ни радвате!