Петър_Максимов
8 результатов
От мига, във който те зърнах с очи,
без дъх ме остави, дълги нощи и дни
и сега след толкова години,
чувствата към теб не са се променили,
аз за теб копнея, ...
  652 
Месеци вече, себе си търся,
до дъното стигнах и пак не разбрах,
защо ли животът ми така се обърка
и мигове ценни безброй пропилях.
Безсънните нощи не искам да помня, ...
  628 
Спри! Неистово крещи душата.
Спри! Не обвинявай пак съдбата.
Спри! За болката, която в теб гори
си виновен… само ти.
Ако можеш, скрий се и крещи. ...
  630 
От облака бурен откъсна се тя,
за миг се обърна, след туй полетя.
Вятърът силен не я отклони,
мълния внезапна не я притесни.
И сякаш усетил, аз вдигнах очи ...
  338 
Преди години имах големи мечти,
Но времето безкрайно тях промени.
Животът достойно според мен изживях –
изпълнен с надежди, с копнежи,
понякога страх. ...
  651 
И сякаш там нейде,
на връх планината,
от вятъра брулен,
от слънце жарен,
стоя си самотен ...
  686 
За пореден път се свърши нощта,
без да мога за миг да поспя.
И питам душата защо,
защо се случва това,
а тя мълчи, дума не казва дори. ...
  661 
Дали ще мога пак да се събудя,
и вперил поглед в синьото небе,
от утринния въздух, дробовете да напълня
и да си кажа, ДА - мен нищо няма да ме спре,
надеждата не може и не трява да умре.
  398 
Предложения
: ??:??