В нощта
За пореден път се свърши нощта,
без да мога за миг да поспя.
И питам душата защо,
защо се случва това,
а тя мълчи, дума не казва дори.
Сърце мило мое, кажи,
какво те мъчи, какво ти тежи.
А то тихо промълви – спри,
не питай повече ти,
че ще спра да туптя в твоите гърди.
И усещам как буря,
в очите ми назрява
и си казвам, не не го прави,
стискай зъби не плачи,
все нещо ще се промени
и пак спокойно ще заспиваш ти…
Но уви, две големи мъжки сълзи
се отрониха тежко от моите очи.
А след тях и трета, четвърта, даже пета
се стекоха по моето лице,
но си казах, нищо поплачи си
никой няма да го разбере.
И тогава осъзнах, че всичко свърши,
че няма я, тя зимна си… нощта.
И смени я зорaта, и сноп от лъчи
премина през влажните още очи.
Душата грейна, сърцето пак затуптя
И зрънце надежда някъде във мен се зася...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Максимов Всички права запазени
Много благодаря, Татяна...
