И в тази нощ заклета
опитах се да пиша.
Поне във два куплета
душата ми да диша.
А мъката натирих
за мисли да подбира.
И мòлива изпилих
та букви да събира.
Разтърках си челото
и мисъл ме споходи.
Да пиша за теглото
по мене дето ходи.
И в нощната охрана
готов съм да бодувам.
Това ми е прехрана -
на други да слугувам.
И ето, че написах
и днеска пет куплета
и вèжди си изписах
със думи на поета.
© Никола Апостолов Все права защищены
Бъдете здрави!