4 сент. 2013 г., 21:41

В нощната охрана

524 0 4

И в тази нощ заклета

опитах се да пиша.

Поне във два куплета

душата ми да диша.

 

А мъката натирих

за мисли да подбира.

И мòлива изпилих

та букви да събира.

 

Разтърках си челото

и мисъл ме споходи.

Да пиша за теглото

по мене дето ходи.

 

И в нощната охрана

готов съм да бодувам.

Това ми е прехрана -

на други да слугувам.

 

И ето, че написах

и днеска пет куплета

и вèжди си изписах

със думи на поета.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...