И в тази нощ заклета
опитах се да пиша.
Поне във два куплета
душата ми да диша.
А мъката натирих
за мисли да подбира.
И мòлива изпилих
та букви да събира.
Разтърках си челото
и мисъл ме споходи.
Да пиша за теглото
по мене дето ходи.
И в нощната охрана
готов съм да бодувам.
Това ми е прехрана -
на други да слугувам.
И ето, че написах
и днеска пет куплета
и вèжди си изписах
със думи на поета.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!