В нощта на идващата буря

В нощта на идващата буря

Облаци звездите скриха,

а в очакване на буря

даже ветровете свиха

плахата си увертюра.

В мрака, който се сгъстява

хоризонта нейде чезне,

а светът по-малък става,

сякаш във нощта беззвездна...

Тъжна е нощта самотна,

вятърът я забавлява,

но оттатък хоризонта

тежка буря се задава.

С ветрове в небето тича

натежало от тревога,

а една звезда наднича

там като око на Бога...

Облаците се събират

мълнии ги очертават,

ветровете малко спират,

после пак се разиграват...

Всичко се преобразява –

тишината се задъхва,

бурята я обладава

и коварно я отмъква...

Но: след миг ли, два- ли, три- ли:

се завръща триумфално

Бурята, набрала сили,

с цялата си мощ брутално...

А от мълнии подпален

въздухът гори изцяло,

като спомен незабравен

чак от Взривното начало...

Миговете отброени

и заканите не крият...

Като зверове ранени

ветрове стихийни вият...

... Няма връщане обратно

и със Демони познати,

Бурята изви внезапно

и Планетата разклати...

март.2021.