Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
30 сент. 2009 г., 11:25

В нощта, синът ми във която се роди 

  Поэзия » Гражданская
564 0 5

В нощта,

синът ми във която се роди,
над Добруджа сияеха звезди.

Без капка страх

се раждаха децата -
за тях бе и небето, и земята.

 Живееше се

честно, работливо,
и с вярата във бъдеще щастливо!

Навред цареше етнически мир.

Сега,

когато моят внук се ражда,
съмнения душата ми разяждат.

Корупция нашир и длъж цари.

Да се родиш -

и да умреш дори -
днес всичко става само със пари!

И пак най-лошото, изглежда, е тепърва!

Страната ни е разорена, бедна,
по всичко във Европа най-последна,
единствено по детска смъртност - първа.

На бедни и богати  разслоена,
а и по етноси разединена
на цигани, на турци и "Атака".

И кой ли знае още що ни чака!

И колко още дълго ще берете
на сбъркания преход плодовете!

 

2005 г.

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми... реално е , но сме на първо място и по най - много аборти, млади майки и сигурно още куп '' цветущи '' неща.
  • 4 години по-късно положението е същото и както казваш "И кой ли знае още що ни чака!" Поздрави!!!
  • над Добруджа сияеха звезди...И твоята звезда, Братко, свети!
  • Тъжна истина!Поздрав за силно изразената гражданска позиция!Така трябва-нещата да се казват в прав текст!
  • Пишеш,добре си го написал.
Предложения
: ??:??