В нощта, синът ми във която се роди
В нощта,
синът ми във която се роди,
над Добруджа сияеха звезди.
Без капка страх
се раждаха децата -
за тях бе и небето, и земята.
Живееше се
честно, работливо,
и с вярата във бъдеще щастливо!
Навред цареше етнически мир.
Сега,
когато моят внук се ражда,
съмнения душата ми разяждат.
Корупция нашир и длъж цари.
Да се родиш -
и да умреш дори -
днес всичко става само със пари!
И пак най-лошото, изглежда, е тепърва!
Страната ни е разорена, бедна,
по всичко във Европа най-последна,
единствено по детска смъртност - първа.
На бедни и богати разслоена,
а и по етноси разединена
на цигани, на турци и "Атака".
И кой ли знае още що ни чака!
И колко още дълго ще берете
на сбъркания преход плодовете!
2005 г.
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми... реално е , но сме на първо място и по най - много аборти, млади майки и сигурно още куп '' цветущи '' неща.
-
4 години по-късно положението е същото и както казваш "И кой ли знае още що ни чака!" Поздрави!!!
-
над Добруджа сияеха звезди...И твоята звезда, Братко, свети!
-
Тъжна истина!Поздрав за силно изразената гражданска позиция!Така трябва-нещата да се казват в прав текст!
-
Пишеш,добре си го написал.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
