В обятията си завинаги те вземам
Обичам лятото с лазурното пространство,
с неповторимия му сенокосен дъх...
Джулая - месецът зовящ за странстване
в горите Странджански със червеникав мъх.
Обичам често да повтарям твойто име -
изпаднал в транс до смърт да го крещя.
Дори да съм обречен, ти спаси ме!
Разпънат в кладите на залеза да не горя.
Защото двамата за вечност сме венчани -
докрай невидима за чуждите очи.
Летим на облаци над цялата Земя простряни.
Плетем въжета от невидими лъчи.
И всеки в другия изцяло се оглежда,
докоснал късче от неземната любов.
Приижда приливна вълна от нежност
от изворите на реликтовия зов...
В обятията си завинаги те вземам
със порив свят - трагично закъснял.
Светът е само кал и шепа пепел -
разпръсквана от шерпи-мигове печал!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
