Jul 24, 2022, 8:34 PM

В обятията си завинаги те вземам 

  Poetry
264 14 9

Обичам лятото с лазурното пространство,

с неповторимия му сенокосен дъх...

Джулая - месецът зовящ за странстване

в горите Странджански със червеникав мъх.

 

Обичам често да повтарям твойто име -

изпаднал в транс до смърт да го крещя.

Дори да съм обречен, ти спаси ме!

Разпънат в кладите на залеза да не горя.

 

Защото двамата за вечност сме венчани -

докрай невидима за чуждите очи.

Летим на облаци над цялата Земя простряни.

Плетем въжета от невидими лъчи.

 

И всеки в другия изцяло се оглежда,

докоснал късче от неземната любов.

Приижда приливна вълна от нежност

от изворите на реликтовия зов...

 

В обятията си завинаги те вземам

със порив свят - трагично закъснял.

Светът е само кал и шепа пепел -

разпръсквана от шерпи-мигове печал!

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дори да съм обречен, ти спаси ме!......Прекрасен, нежен стих! Благодаря за удоволствието да прочета!
  • Младене, поздравления за прекрасната любовна лирика! Докосваш...
  • Поезия!
  • Любов - носим я и живеем с нея до края! Благословена да е!
  • И този път ни поднасяш вълнуваща, неподражаема любовна лирика, Младене!
    Аплодисменти !
  • Харесах! Само истински неща откркваш, и сътворяваш,, тежки,, редове, за тебе изпращам ти признателност и грижа и да знаеш, че от нас си под закрила. / от нас, ние който те следваме и подкрепяме /
  • Браво! Много ми хареса, Младене. Липсваше ми поезията ти, докато ме нямаше в сайта…
    “ Обичам често да повтарям твойто име -
    изпаднал в транс до смърт да го крещя.” - силно, много силно. Емоционално ми подейства творбата ти!
  • Невероятно красиво и ефирно стихотворение, което докосва сетивата с онази неземна любов, обсебила душата и се извесила над облаците! Благодаря ти, Младен, че ми достави това удоволствие, да заситя душата си. Бъди благословен!
  • "И всеки в другия изцяло се оглежда,
    докоснал късче от неземната любов." - цитирам, въпреки че трябва да го цитирам цялото. Любовта е вечна, убедена съм в това, завинаги.
    Когато с теб пристъпваме еднакви
    и недокоснати от хорсите очи,
    успяхме да простиме грешки всякакви
    и пътя си превърнахме в лъчи.
Random works
: ??:??