В очакване

Прииждат вече тежки студове,

мъглата своя плащ размята

и всичко живо по земята

в предчувствие присвило е сърце.

Поглеждаш все към мрачното море,

а корабът отдавна е отплавал,

платна в очите ти наподобяват

далечни, гларусовите криле.

Разбиват се във теб вълните

като в скала крайбрежна, като в бряг,

а пясък стърже във очите.

Примигва плахо стария маяк,

отдавна влюбен във звездите.

Небето цепят корабни платна.