Прииждат вече тежки студове,
мъглата своя плащ размята
и всичко живо по земята
в предчувствие присвило е сърце.
Поглеждаш все към мрачното море,
а корабът отдавна е отплавал,
платна в очите ти наподобяват
далечни, гларусовите криле.
Разбиват се във теб вълните
като в скала крайбрежна, като в бряг,
а пясък стърже във очите.
Примигва плахо стария маяк,
отдавна влюбен във звездите.
Небето цепят корабни платна.
© Росица Петрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
