24 янв. 2019 г., 22:38

В очакване

638 0 0

В ОЧАКВАНЕ

 

Без тебе отмина поредният ден

и топла вечер

земята обгръща.

Синьото небе

се обкичва със звезди.

Сладко ухание

се носи над земята.

Питам се с болка –

мислиш ли за мен.

Казваш ли тогава

„връщам се в къщи”.

Моя болка, моя тъга.

Мой лотосов цвят,

извор на живота.

Къде си сега?

Какво ли търсиш

в безкрайния свят?

Твоя път къде

очакваш да свърши?

Не ме боли,

че дълго ще те чакам,

а от това , че не зная

дали изобщо

ще се върнеш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...