24.01.2019 г., 22:38

В очакване

636 0 0

В ОЧАКВАНЕ

 

Без тебе отмина поредният ден

и топла вечер

земята обгръща.

Синьото небе

се обкичва със звезди.

Сладко ухание

се носи над земята.

Питам се с болка –

мислиш ли за мен.

Казваш ли тогава

„връщам се в къщи”.

Моя болка, моя тъга.

Мой лотосов цвят,

извор на живота.

Къде си сега?

Какво ли търсиш

в безкрайния свят?

Твоя път къде

очакваш да свърши?

Не ме боли,

че дълго ще те чакам,

а от това , че не зная

дали изобщо

ще се върнеш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...