24.01.2019 г., 22:38

В очакване

642 0 0

В ОЧАКВАНЕ

 

Без тебе отмина поредният ден

и топла вечер

земята обгръща.

Синьото небе

се обкичва със звезди.

Сладко ухание

се носи над земята.

Питам се с болка –

мислиш ли за мен.

Казваш ли тогава

„връщам се в къщи”.

Моя болка, моя тъга.

Мой лотосов цвят,

извор на живота.

Къде си сега?

Какво ли търсиш

в безкрайния свят?

Твоя път къде

очакваш да свърши?

Не ме боли,

че дълго ще те чакам,

а от това , че не зная

дали изобщо

ще се върнеш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...