Jan 24, 2019, 10:38 PM

В очакване

  Poetry » Love
646 0 0

В ОЧАКВАНЕ

 

Без тебе отмина поредният ден

и топла вечер

земята обгръща.

Синьото небе

се обкичва със звезди.

Сладко ухание

се носи над земята.

Питам се с болка –

мислиш ли за мен.

Казваш ли тогава

„връщам се в къщи”.

Моя болка, моя тъга.

Мой лотосов цвят,

извор на живота.

Къде си сега?

Какво ли търсиш

в безкрайния свят?

Твоя път къде

очакваш да свърши?

Не ме боли,

че дълго ще те чакам,

а от това , че не зная

дали изобщо

ще се върнеш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...