28 июн. 2012 г., 15:55

В очакване

682 0 5

 

 

 

В ОЧАКВАНЕ

 

Тази нощ изпих горчилката на всички незасветили звезди
и я изплаках върху себе си до капка.
Уплашиха се ангелите, скътани в душата ми за черни дни,
и се разбягаха разчорлени и жалки.

Останах сам. Пресъхнал и беззвезден, и безлюден.
Извървян, изживян и изпят като майчина клетва.
В очакване на прошка? - Не! На чудо,
което само в Божите грешки се вмества.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно изразено с точните думи и стил, който на мен ми харесва.Браво!
  • Родствен стих! Поздрав!
  • Това чувство най-добре се вмества в крясък или в мълчание,а ти си го постигнал с думите.Браво!
  • Почувствах объркаността, духовния смут на лирическия...
  • Вярата винаги помага и ни прави по- силни!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...