В ОЧАКВАНЕ
Тази нощ изпих горчилката на всички незасветили звезди
и я изплаках върху себе си до капка.
Уплашиха се ангелите, скътани в душата ми за черни дни,
и се разбягаха разчорлени и жалки.
Останах сам. Пресъхнал и беззвезден, и безлюден.
Извървян, изживян и изпят като майчина клетва.
В очакване на прошка? - Не! На чудо,
което само в Божите грешки се вмества.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
