27 окт. 2011 г., 22:17

В очакване

576 0 7

В очакване

 

Сплела и сгушила

напуканите длани

и изморените нозе.

В очакване на мойте

радости и страхове.

 

 

Минаваха облачета бели.

Но буря ме застигна

и ме заблъска, завъртя.

Стопи ме като кристалче

в захарен памук.

 

 

Парче по парче ме лапа

животът.

Топят се часовете

като ранни снегове.

И виси страхът във мене.

 

 

Ще дочакам ли

утрешния ден!?

А с него дано е и Радостта!

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си отивай!Бъди!Вярвай в себе си и всичко си идва на мястото,а когато се чувстваш тъжна просто си пусни музика и релаксирай.
  • Благодаря ви Момичета и Момчета Много сте слънчеви!!Много!Поздрав!
  • И още много утрешни дни! Поздрави, Минка!
  • Вслушай се, той чука по стенита на вените ти, огледай се и ще го видиш в очите на птица!
  • !!!!!!! Светъл поздрав, Мина! Никога не падай духом... ,,надеждите умират последни''

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...