В очакване
Сплела и сгушила
напуканите длани
и изморените нозе.
В очакване на мойте
радости и страхове.
Минаваха облачета бели.
Но буря ме застигна
и ме заблъска, завъртя.
Стопи ме като кристалче
в захарен памук.
Парче по парче ме лапа
животът.
Топят се часовете
като ранни снегове.
И виси страхът във мене.
Ще дочакам ли
утрешния ден!?
А с него дано е и Радостта!
© Мина Конарова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И още много утрешни дни! Поздрави, Минка!