В очакване
Сплела и сгушила
напуканите длани
и изморените нозе.
В очакване на мойте
радости и страхове.
Минаваха облачета бели.
Но буря ме застигна
и ме заблъска, завъртя.
Стопи ме като кристалче
в захарен памук.
Парче по парче ме лапа
животът.
Топят се часовете
като ранни снегове.
И виси страхът във мене.
Ще дочакам ли
утрешния ден!?
А с него дано е и Радостта!
© Мина Конарова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И още много утрешни дни! Поздрави, Минка!