Забравил (Забраван Забраванов)
46 90
25 апр. 2007 г., 00:42

В очите й искряха жадни бездни 

  Поэзия
924 0 10
 

* * *




В очите й искряха жадни бездни

и Мракът се напълни със ухания...

И целият Всемир край нас изчезна -

настана тишина.


И съзерцание.


А фосфорът  от звънналите чаши

разсипа смях по бялата  покривка...

И сянката ми детски се изплаши,

целуната от нейната усмивка


и хукна към брега - да се спасява,

но спъна се на прага, при водата,

и плисна в нея огненото злато            

от  ярките съзвездия на Август...


И после - пак Светлинната плесница!

И  как да помня  кой кого прегърна?


Понесохме се в лунна колесница...


И Времето в Пространство се превърна.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??