1 сент. 2015 г., 13:23

В очите ти се взирам

1K 0 11

В очите ти се взирам



В очите ти натъжена се взирам -

търся в тях искрица надежда.

Но отново нищо не откривам

и унило главата си свеждам.


Боли ме от безразличието ти студено

и от това,че съм НИЩО в твоя живот!

Сърцето ми е жестоко ранено

от безпочвената моя любов.


И чудя се как съм могла

за миг да съзра нещо във тях?!

Подмина ме пак любовта

и срина всичко на прах.


И все пак защо ли не спирам

отново да търся твоите очи?

Макар и нищо да не намирам,

запазвам своите съкровени мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Насето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво и прочувствено!
  • Благодаря за вниманието
  • Открива се една жизнено важна надежда в стиховете ти. Не я изпускай и в живота си! Поздрави!
  • Звучи.... толкова прекрасно и въздействащо!!! Комплименти!
  • Това е като да чакаш закъсняващ автобус. Когато вече не го искаш той най-сетне пристига. Качваш се в него и изведнъж разбираш, че не тук е мястото ти. Просто след толкова чакане си отказал да повярваш, че е било по-добре да повървиш пеша. Поздравление, Насе! Включи в мечтите си автобус с друг номер и дано да го чакаш на друга спирка!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...