1.09.2015 г., 13:23

В очите ти се взирам

1K 0 11

В очите ти се взирам



В очите ти натъжена се взирам -

търся в тях искрица надежда.

Но отново нищо не откривам

и унило главата си свеждам.


Боли ме от безразличието ти студено

и от това,че съм НИЩО в твоя живот!

Сърцето ми е жестоко ранено

от безпочвената моя любов.


И чудя се как съм могла

за миг да съзра нещо във тях?!

Подмина ме пак любовта

и срина всичко на прах.


И все пак защо ли не спирам

отново да търся твоите очи?

Макар и нищо да не намирам,

запазвам своите съкровени мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво и прочувствено!
  • Благодаря за вниманието
  • Открива се една жизнено важна надежда в стиховете ти. Не я изпускай и в живота си! Поздрави!
  • Звучи.... толкова прекрасно и въздействащо!!! Комплименти!
  • Това е като да чакаш закъсняващ автобус. Когато вече не го искаш той най-сетне пристига. Качваш се в него и изведнъж разбираш, че не тук е мястото ти. Просто след толкова чакане си отказал да повярваш, че е било по-добре да повървиш пеша. Поздравление, Насе! Включи в мечтите си автобус с друг номер и дано да го чакаш на друга спирка!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...