3 окт. 2015 г., 22:00

В огледалото

365 0 1

В огледалото

В огледалото Аз виждам пламъка горящ,

любов прегърнала е моето сърце.

В душата чувам онзи звук трептящ,

всичко в мен понесено като перце.

Очите ми чертаят светли хоризонти,

където плуват моите мечти.

В блясъка на лъскавите диаманти,

чудна, чудна песен в душата ми кънти.

В огледалото ще търся онзи образ,

рисуващ обич в любящото сърце.

За миг не ще помисля Аз за отказ,

ще чакам, ще чакам твойто писъмце.

В.Й. 01.10.2015г.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога едно такова писъмце осмисля живота на мъжа, жадуващ любов.
    Добре предаваш това трепетно състояние на мъжкото сърце, Василе! Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...