В окото на бурята
В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятъра полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото...
И настръхнах – в обятие на звяра,
замята ме, и замириса ми на сяра..
и извиках ”О, Боже, в Тебе имам Вяра!”
И заплаках и молих се без мяра...
... и видях отгоре кораби крушенци -
гмурващи се корита как празни менци
в дълбините на Вселенския потоп,
в отчаяна разходка връз удавен гроб.
На дървета вплитаха се коренища -
като за бесилки зейнали въжища
и гъмжеше в небеса от грешни,
гръмотевица запя демонски песни...
И видях, и чух гнева на Бога,
и поех си сетен дъх от изнемога,
горещо изкрещях сред всичко живо
Боже, Спасителю, името Ти да е живо!
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
