31 ene 2015, 14:22

В окото на бурята

  Poesía » Otra
779 0 2

В окото на бурята

 

Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятъра полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото...


И настръхнах – в обятие на звяра,
замята ме, и замириса ми на сяра..
и извиках ”О, Боже, в Тебе имам Вяра!”
И заплаках и молих се без мяра...

 

... и видях отгоре кораби крушенци -
гмурващи се корита как празни менци
в дълбините на Вселенския потоп,
в отчаяна разходка връз удавен гроб.

 

На дървета вплитаха се коренища -
като за бесилки зейнали въжища
и гъмжеше в небеса от грешни,
гръмотевица запя демонски песни...

 

И видях, и чух гнева на Бога,
и поех си сетен дъх от изнемога,
горещо изкрещях сред всичко живо
Боже, Спасителю, името Ти да е живо!

 

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей,Рени!Много ме разтърси това стихотворение, което не може да се напиши просто -ей така.
    Просто може да се приеме като живо образно мислене,а аз искам да погледна като християнка:
    Едно страшно лъжепредричащо те видение, щом в цетъра е звярът и иска да те изплаши.Ти си постъпела много правилно, като си извикала към Бога. В Библията е казано, че името Божие ни спасява, но конкретно името на Исус Христос. В Неговото име е нашето спасение
    Срещнала си гнева на Бога- човешкото непослушание ще доведе точно до това.Но мен ми се струва, че това е дело на лъжепророка/звярът/
    Исках да разменим мисли.Аз също имам днес публикация ако искаш там ми говори или пък в твоето коментарно поле. Няма значение.
    Но стихотворението ти като худ.произведение е много на висота!
  • Щастлива и благословена си, щом в живота ти не те е срещала буря - по-страшна от ада и по-гореща от горенето на клада!Дааа има и катастрофи..и житейски и лични и ..ако щеш - поетични!Безметежност - как да сътвори тя стих кат'този!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...