В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятъра полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото...
И настръхнах – в обятие на звяра,
замята ме, и замириса ми на сяра..
и извиках ”О, Боже, в Тебе имам Вяра!”
И заплаках и молих се без мяра...
... и видях отгоре кораби крушенци -
гмурващи се корита как празни менци
в дълбините на Вселенския потоп,
в отчаяна разходка връз удавен гроб.
На дървета вплитаха се коренища -
като за бесилки зейнали въжища
и гъмжеше в небеса от грешни,
гръмотевица запя демонски песни...
И видях, и чух гнева на Бога,
и поех си сетен дъх от изнемога,
горещо изкрещях сред всичко живо
Боже, Спасителю, името Ти да е живо!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Просто може да се приеме като живо образно мислене,а аз искам да погледна като християнка:
Едно страшно лъжепредричащо те видение, щом в цетъра е звярът и иска да те изплаши.Ти си постъпела много правилно, като си извикала към Бога. В Библията е казано, че името Божие ни спасява, но конкретно името на Исус Христос. В Неговото име е нашето спасение
Срещнала си гнева на Бога- човешкото непослушание ще доведе точно до това.Но мен ми се струва, че това е дело на лъжепророка/звярът/
Исках да разменим мисли.Аз също имам днес публикация ако искаш там ми говори или пък в твоето коментарно поле. Няма значение.
Но стихотворението ти като худ.произведение е много на висота!