16 февр. 2009 г., 00:34

В онази клоака...

1K 0 1

В онази клоака,

където принцът

не стана просяк,

а принцесата

съвсем нямаше

сини очи, търсиш

ли, кажи ми, търсиш

ли, о, писателю,

място и рими

за твоите дни?

Там, сред мръсната

кал, която

онзи принц,  ако

беше търговец,

доста скъпо би продал,

едва ли ще срещнеш

принцесата с посивели

коси,

(и всъщност кафяви очи)

защото те отдавна не

живеят там.

Другаде ги отнесе техният

плам.

Но не любовен беше той,

просто наскоро,

като хала, през

града им премина порой.

Размъти им набързо водата

и те трябваше да

напуснат страната.

Не, не ще намериш

сине-кафявооката принцеса там,

тя отдавна дрипите захвърли

и замина да работи

с някакви си гърли.

Казва, прекрасно било там,

макар  да се съблича

(и понякога да пее)

за пари.

Тайно споделя,

че малко я е

било и срам.

Принцът, който съвсем не е

джентълмен и кавалер,

той някак си успя да си купи

револвер.

Направи престъпления

безброй

и то само, защото от дома

им ги изгони

онзи проклет порой.

И затуй, писателю млад,

не те съветвам

да ходиш към онази

клоака сам.

Там няма да имаш

късмета да срещнеш

Жан Валжан,

нито посивялата принцеса,

нито пък принцът-крадец.

И рими за твоите дни едва ли

ще можеш да спреш.

Те летят с водата от онзи

пороен дъжд,

който е измил света

и го е направил

мръсно чужд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Векова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...