В онази клоака...

В онази клоака,

където принцът

не стана просяк,

а принцесата

съвсем нямаше

сини очи, търсиш

ли, кажи ми, търсиш

ли, о, писателю,

място и рими

за твоите дни?

Там, сред мръсната

кал, която

онзи принц,  ако

беше търговец,

доста скъпо би продал,

едва ли ще срещнеш

принцесата с посивели

коси,

(и всъщност кафяви очи)

защото те отдавна не

живеят там.

Другаде ги отнесе техният

плам.

Но не любовен беше той,

просто наскоро,

като хала, през

града им премина порой.

Размъти им набързо водата

и те трябваше да

напуснат страната.

Не, не ще намериш

сине-кафявооката принцеса там,

тя отдавна дрипите захвърли

и замина да работи

с някакви си гърли.

Казва, прекрасно било там,

макар  да се съблича

(и понякога да пее)

за пари.

Тайно споделя,

че малко я е

било и срам.

Принцът, който съвсем не е

джентълмен и кавалер,

той някак си успя да си купи

револвер.

Направи престъпления

безброй

и то само, защото от дома

им ги изгони

онзи проклет порой.

И затуй, писателю млад,

не те съветвам

да ходиш към онази

клоака сам.

Там няма да имаш

късмета да срещнеш

Жан Валжан,

нито посивялата принцеса,

нито пък принцът-крадец.

И рими за твоите дни едва ли

ще можеш да спреш.

Те летят с водата от онзи

пороен дъжд,

който е измил света

и го е направил

мръсно чужд.