10 апр. 2018 г., 19:58

В онази нощ

739 0 0

                                        В онази нощ бе толкова красиво,

                                        бе истинска, как щастие ме окова,

                                        щастлив бях и ти също бе щастлива,

                                        спомням си аз и до днес това.

 

                                        В онази нощ съвсем не бях самотен,

                                        в онази нощ аз имах всичко в огън,

                                        в онази нощ цареше приказност на живота,

                                        очите твои влюбени да забравя не мога.     

 

                                        Влюбени бяха и придружени с глас,

                                        повярвах аз но може би не сбърках,

                                        ах какво ухаещо на плод южен щастие,

                                        плахо то отнякъде се пръкна.

 

                                        Беше истинско, бе и безкрайно,

                                        в нея душата ми потъна,

                                        бе омайна, толкова омайна,

                                        струваше си тази нощ безсънна.

 

                                        Струваха си истински целувки,

                                        струваше си този смях прекрасен,

                                        нямаше в онази нощ преструвки,

                                        исках да поплуваме в изгрев ясен.

 

                                        Ала друг на тебе се усмихна,

                                        в прегръдки сребърни се хвърли ти,

                                        каза му както на мен Обичам те,

                                        а каза че ще сбъдваме своите мечти.

 

                                        Обикна ме но друг се появи,

                                        явно любовта ти е шавлива,

                                        по-красив от мен е, това видя уви,

                                        аз и той видяхме колко си красива.

 

                                        Нежна красота и щастие за теб,

                                        зле аз не изглеждам, не е нежно лицето,

                                        твърдиш че ти не можеш да го спреш въобще,

                                        неустойчиво като плат е сърцето.

 

                                        В онази нощ събития се трупаха,

                                        като бури малки и огромни,

                                        един храм построи се а пък друг се срути,

                                        от нея всичко хубаво и лошо помня.

 

                                        05.04.18   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...