В онази нощ бе толкова красиво,

                                        бе истинска, как щастие ме окова,

                                        щастлив бях и ти също бе щастлива,

                                        спомням си аз и до днес това.

                                        В онази нощ съвсем не бях самотен,

                                        в онази нощ аз имах всичко в огън,

                                        в онази нощ цареше приказност на живота,

                                        очите твои влюбени да забравя не мога.     

                                        Влюбени бяха и придружени с глас,

                                        повярвах аз но може би не сбърках,

                                        ах какво ухаещо на плод южен щастие,

                                        плахо то отнякъде се пръкна.

                                        Беше истинско, бе и безкрайно,

                                        в нея душата ми потъна,

                                        бе омайна, толкова омайна,

                                        струваше си тази нощ безсънна.

                                        Струваха си истински целувки,

                                        струваше си този смях прекрасен,

                                        нямаше в онази нощ преструвки,

                                        исках да поплуваме в изгрев ясен.

                                        Ала друг на тебе се усмихна,

                                        в прегръдки сребърни се хвърли ти,

                                        каза му както на мен Обичам те,

                                        а каза че ще сбъдваме своите мечти.

                                        Обикна ме но друг се появи,

                                        явно любовта ти е шавлива,

                                        по-красив от мен е, това видя уви,

                                        аз и той видяхме колко си красива.

                                        Нежна красота и щастие за теб,

                                        зле аз не изглеждам, не е нежно лицето,

                                        твърдиш че ти не можеш да го спреш въобще,

                                        неустойчиво като плат е сърцето.

                                        В онази нощ събития се трупаха,

                                        като бури малки и огромни,

                                        един храм построи се а пък друг се срути,

                                        от нея всичко хубаво и лошо помня.

                                        05.04.18