18 мая 2013 г., 10:48

В орлово гнездо

427 0 1

Аз срещам утро. Залеза изпращам.

И всеки ден го пиша в календар.

На всеки ден по съвест се изплащам

със стойността на златния пендар.

 

И всеки ден във мене все бушува

и в него аз се мъча да раста.

В живота всяка крачка ми се чува

и все ме доближава до пръстта.

 

А аз пръстта не я харесвам даже

и не желая нейния покров.

Аз искам път животът да покаже

към връх желан, макар да е суров.

 

На този връх и в неговата зима

да легна искам в орлово гнездо.

И вместо пръст, над мен небе да има -

това да бъде моето легло.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...