18 мая 2013 г., 10:48

В орлово гнездо

423 0 1

Аз срещам утро. Залеза изпращам.

И всеки ден го пиша в календар.

На всеки ден по съвест се изплащам

със стойността на златния пендар.

 

И всеки ден във мене все бушува

и в него аз се мъча да раста.

В живота всяка крачка ми се чува

и все ме доближава до пръстта.

 

А аз пръстта не я харесвам даже

и не желая нейния покров.

Аз искам път животът да покаже

към връх желан, макар да е суров.

 

На този връх и в неговата зима

да легна искам в орлово гнездо.

И вместо пръст, над мен небе да има -

това да бъде моето легло.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...