Аз срещам утро. Залеза изпращам.

И всеки ден го пиша в календар.

На всеки ден по съвест се изплащам

със стойността на златния пендар.

И всеки ден във мене все бушува

и в него аз се мъча да раста.

В живота всяка крачка ми се чува

и все ме доближава до пръстта.

А аз пръстта не я харесвам даже

и не желая нейния покров.

Аз искам път животът да покаже

към връх желан, макар да е суров.

На този връх и в неговата зима

да легна искам в орлово гнездо.

И вместо пръст, над мен небе да има -

това да бъде моето легло.