В орлово гнездо
Аз срещам утро. Залеза изпращам.
И всеки ден го пиша в календар.
На всеки ден по съвест се изплащам
със стойността на златния пендар.
И всеки ден във мене все бушува
и в него аз се мъча да раста.
В живота всяка крачка ми се чува
и все ме доближава до пръстта.
А аз пръстта не я харесвам даже
и не желая нейния покров.
Аз искам път животът да покаже
към връх желан, макар да е суров.
На този връх и в неговата зима
да легна искам в орлово гнездо.
И вместо пръст, над мен небе да има -
това да бъде моето легло.
© Никола Апостолов All rights reserved.
