В отговор на "Хей, Комо" от Мойсей
Вървя си аз по жълтите павета,
а жегата е като във Сахара.
Пресъхнала устата - клетата -
мечтае за оазис - демек бара.
Халюцинирам ли или съм луд.
Той бродил в дюните 40 години,
сред пясъците, като барбекю,
за да остави в бъдещето име.
Името му днес го срещам в нета,
дори веднъж разделяше ни водка.
Ех, Мойсей, гори във теб поета,
а аз до бара си живуркам кротко.
Стиховете ти са нещо Свише.
Стъпките, като от метроном.
Не мога и не мога тъй да пиша:
- Хей, барман, водка! Гони ме синдром.
Завистта ме погна, като сянка.
Не благородна, истинска такава.
Да бях поет или артист в Таганка,
алкохолизма ми да оправдава.
Създаде ме ливада, некосЕна,
но и за туй, о, Господи, сполай!
Животът Мойсеев си е сцена,
но май скрижалите останаха в Синай.
Дотук добре, сега какво да пиша.
Изчерпах се като евнух в харем.
- Дай, водка, барман, щото не мирише,
а мойсеевци се срещат всеки ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хухавел Кайлъшки Все права защищены
