5 мар. 2007 г., 13:22

В ПАМЕТ 

  Поэзия
805 0 11

В ПАМЕТ

 

Небето черно надвисна,

биеше денят в окопите.

Сълзеше хлябът клисав -

неразчупен и сиротен.

 

Истината се проклинаше,

че за нея в вади кървави

се давеха чеда загинали -

Живот без страх загърбили!

 

Данък тежък плащаше

без вина Земята тъпкана,

в тъмна яма пращаше

дните бели непокътнати...

 

Мъка гълъбите ляха!

В яростта си лешоядите

лепкав въздуха кълвяха.

Тела висяха по оградите -

прегърнали с телта честта си!

Майките им... ориста си...

 

                             04.03.07.

 

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??