В ПАМЕТ
В ПАМЕТ
Небето черно надвисна,
биеше денят в окопите.
Сълзеше хлябът клисав -
неразчупен и сиротен.
Истината се проклинаше,
че за нея в вади кървави
се давеха чеда загинали -
Живот без страх загърбили!
Данък тежък плащаше
без вина Земята тъпкана,
в тъмна яма пращаше
дните бели непокътнати...
Мъка гълъбите ляха!
В яростта си лешоядите
лепкав въздуха кълвяха.
Тела висяха по оградите -
прегърнали с телта честта си!
Майките им... ориста си...
04.03.07.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
