Mar 5, 2007, 1:22 PM

В ПАМЕТ 

  Poetry
803 0 11

В ПАМЕТ

 

Небето черно надвисна,

биеше денят в окопите.

Сълзеше хлябът клисав -

неразчупен и сиротен.

 

Истината се проклинаше,

че за нея в вади кървави

се давеха чеда загинали -

Живот без страх загърбили!

 

Данък тежък плащаше

без вина Земята тъпкана,

в тъмна яма пращаше

дните бели непокътнати...

 

Мъка гълъбите ляха!

В яростта си лешоядите

лепкав въздуха кълвяха.

Тела висяха по оградите -

прегърнали с телта честта си!

Майките им... ориста си...

 

                             04.03.07.

 

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??