Mar 5, 2007, 1:22 PM

В ПАМЕТ

  Poetry
990 0 11

В ПАМЕТ

 

Небето черно надвисна,

биеше денят в окопите.

Сълзеше хлябът клисав -

неразчупен и сиротен.

 

Истината се проклинаше,

че за нея в вади кървави

се давеха чеда загинали -

Живот без страх загърбили!

 

Данък тежък плащаше

без вина Земята тъпкана,

в тъмна яма пращаше

дните бели непокътнати...

 

Мъка гълъбите ляха!

В яростта си лешоядите

лепкав въздуха кълвяха.

Тела висяха по оградите -

прегърнали с телта честта си!

Майките им... ориста си...

 

                             04.03.07.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...