5 mar 2007, 13:22

В ПАМЕТ

  Poesía
994 0 11

В ПАМЕТ

 

Небето черно надвисна,

биеше денят в окопите.

Сълзеше хлябът клисав -

неразчупен и сиротен.

 

Истината се проклинаше,

че за нея в вади кървави

се давеха чеда загинали -

Живот без страх загърбили!

 

Данък тежък плащаше

без вина Земята тъпкана,

в тъмна яма пращаше

дните бели непокътнати...

 

Мъка гълъбите ляха!

В яростта си лешоядите

лепкав въздуха кълвяха.

Тела висяха по оградите -

прегърнали с телта честта си!

Майките им... ориста си...

 

                             04.03.07.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...