В памет на ...
Разлюлените, мокри от дъжд, неразресани кичури
ме обгръщат с тъга, непогалени, бедни на свян.
Аз опитвам се някак си с тях да покрия очите си,
да отложа макар за по-късно прощалния час.
Вечерта пада бавно над чистите спретнати улички
и посядва на чашка сред тихия краен квартал.
Сякаш никой за никъде тука не бърза умислен,
не тъгува, не търси, не чака отнякъде вест.
Неразбрала душата ти, гневна, стоя на перона,
а ти чакаш печален: "Обичам те!" да изрека.
По страните ти стичат се сълзи, от болка отронени,
но поемаш самотен по неясния път към смъртта.
"Ще се върнеш ли?" - тичам, раздирам с гласа си, отчаяно,
непрогледната, всяваща ужас, безлика съдба.
Но единствено ехото моите думи понася
като стон многогласен от пресъхнали сродни гърла.
ме обгръщат с тъга, непогалени, бедни на свян.
Аз опитвам се някак си с тях да покрия очите си,
да отложа макар за по-късно прощалния час.
Вечерта пада бавно над чистите спретнати улички
и посядва на чашка сред тихия краен квартал.
Сякаш никой за никъде тука не бърза умислен,
не тъгува, не търси, не чака отнякъде вест.
Неразбрала душата ти, гневна, стоя на перона,
а ти чакаш печален: "Обичам те!" да изрека.
По страните ти стичат се сълзи, от болка отронени,
но поемаш самотен по неясния път към смъртта.
"Ще се върнеш ли?" - тичам, раздирам с гласа си, отчаяно,
непрогледната, всяваща ужас, безлика съдба.
Но единствено ехото моите думи понася
като стон многогласен от пресъхнали сродни гърла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дими Фильова Все права защищены
