Mar 11, 2007, 6:12 PM

В памет на ... 

  Poetry
1456 0 27
Разлюлените, мокри от дъжд, неразресани кичури
ме обгръщат с тъга, непогалени, бедни на свян.
Аз опитвам се някак си с тях да покрия очите си,
да отложа макар за по-късно прощалния час.

Вечерта пада бавно над чистите спретнати улички
и посядва на чашка сред тихия краен квартал.
Сякаш никой за никъде тука не бърза умислен,
не тъгува, не търси, не чака отнякъде вест.

Неразбрала душата ти, гневна, стоя на перона,
а ти чакаш печален: "Обичам те!" да изрека.
По страните ти стичат се сълзи, от болка отронени,
но поемаш самотен по неясния път към смъртта.

"Ще се върнеш ли?" - тичам, раздирам с гласа си, отчаяно,
непрогледната, всяваща ужас, безлика съдба.
Но единствено ехото моите думи понася
като стон многогласен от пресъхнали сродни гърла.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??