В памет на ...
Разлюлените, мокри от дъжд, неразресани кичури
ме обгръщат с тъга, непогалени, бедни на свян.
Аз опитвам се някак си с тях да покрия очите си,
да отложа макар за по-късно прощалния час.
Вечерта пада бавно над чистите спретнати улички
и посядва на чашка сред тихия краен квартал.
Сякаш никой за никъде тука не бърза умислен,
не тъгува, не търси, не чака отнякъде вест.
Неразбрала душата ти, гневна, стоя на перона,
а ти чакаш печален: "Обичам те!" да изрека.
По страните ти стичат се сълзи, от болка отронени,
но поемаш самотен по неясния път към смъртта.
"Ще се върнеш ли?" - тичам, раздирам с гласа си, отчаяно,
непрогледната, всяваща ужас, безлика съдба.
Но единствено ехото моите думи понася
като стон многогласен от пресъхнали сродни гърла.
ме обгръщат с тъга, непогалени, бедни на свян.
Аз опитвам се някак си с тях да покрия очите си,
да отложа макар за по-късно прощалния час.
Вечерта пада бавно над чистите спретнати улички
и посядва на чашка сред тихия краен квартал.
Сякаш никой за никъде тука не бърза умислен,
не тъгува, не търси, не чака отнякъде вест.
Неразбрала душата ти, гневна, стоя на перона,
а ти чакаш печален: "Обичам те!" да изрека.
По страните ти стичат се сълзи, от болка отронени,
но поемаш самотен по неясния път към смъртта.
"Ще се върнеш ли?" - тичам, раздирам с гласа си, отчаяно,
непрогледната, всяваща ужас, безлика съдба.
Но единствено ехото моите думи понася
като стон многогласен от пресъхнали сродни гърла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени
