В памет на една любов
когато ми говориш,
а не искаш нищо да ми кажеш,
не е ли вече време да си ида?
Когато тишината е желано избавление,
когато тя ти казва повече
от всички мой думи,
не е ли по-добре гръб да си обърнем?
Когато ми говориш,
а аз не те разбирам
и моят отговор са ми сълзите,
не си ли се замислял, че боли?
Когато истината ми спестяваш,
а аз в очите ти единствено
безброй лъжи намирам,
нима на виждаш, че сърцето ми разбиваш?
Когато думите се изхабят,
аз те моля само за едно -
една минута да мълчим...
в памет на една любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Стефанова Все права защищены
