5.01.2009 г., 9:05

В памет на една любов

1.5K 0 13
Когато думите мълчат,
когато ми говориш,
а не искаш нищо да ми кажеш,
не е ли вече време да си ида?

Когато тишината е желано избавление,
когато тя ти казва повече
от всички мой думи,
не е ли по-добре гръб да си обърнем?

Когато ми говориш,
а аз не те разбирам
и моят отговор са ми сълзите,
не си ли се замислял, че боли?

Когато истината ми спестяваш,
а аз в очите ти единствено
безброй лъжи намирам,
нима на виждаш, че сърцето ми разбиваш?

Когато думите се изхабят,
аз те моля само за едно -
една минута да мълчим...
в памет на една любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добре казано!
  • много тъжно!Бъди сигурна,че ще има и друга любов и ще бъдеш щастлива!
  • Ох направо ме разтрепери! Много си права сякаш в момента описваш това,което аз чувствам ...И наистина по добре е да си тръгнеш,ако той те желае достатачно ще се опита да те задържи при него ...
  • Разбиващ стих!БРАВО!!!
  • бива.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...