17 апр. 2012 г., 14:11

В памет на моя вуйчо

2.2K 0 0

 

В памет на моя вуйчо Велибор

 

 

 

Навярно си поискал да изкупиш

с един живот стотици грехове,

най-трудните уроци да научиш

и да шокираш много умове.

 

 

Навярно пожелал си самотата

любима да ти бъде в този свят,

но твойта муза беше красотата,

изкуството пък беше твоят брат!

 

 

Така и неразбран за нас остана,

но чувствах, че е в клетка твоя дух.

Свободен като птица без забрани,

спокоен вече отлетя оттук.

 

 

Пречистени, по-близки, помъдрели,

аз вярвам, ще се срещнем в друг живот,

с очи духовни истини прозрели,

ще вкусиме заслужения плод!

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сафия Сандерс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...