В памет на моя вуйчо Велибор

Навярно си поискал да изкупиш

с един живот стотици грехове,

най-трудните уроци да научиш

и да шокираш много умове.

Навярно пожелал си самотата

любима да ти бъде в този свят,

но твойта муза беше красотата,

изкуството пък беше твоят брат!

Така и неразбран за нас остана,

но чувствах, че е в клетка твоя дух.

Свободен като птица без забрани,

спокоен вече отлетя оттук.

Пречистени, по-близки, помъдрели,

аз вярвам, ще се срещнем в друг живот,

с очи духовни истини прозрели,

ще вкусиме заслужения плод!