17.04.2012 г., 14:11

В памет на моя вуйчо

2.2K 0 0

 

В памет на моя вуйчо Велибор

 

 

 

Навярно си поискал да изкупиш

с един живот стотици грехове,

най-трудните уроци да научиш

и да шокираш много умове.

 

 

Навярно пожелал си самотата

любима да ти бъде в този свят,

но твойта муза беше красотата,

изкуството пък беше твоят брат!

 

 

Така и неразбран за нас остана,

но чувствах, че е в клетка твоя дух.

Свободен като птица без забрани,

спокоен вече отлетя оттук.

 

 

Пречистени, по-близки, помъдрели,

аз вярвам, ще се срещнем в друг живот,

с очи духовни истини прозрели,

ще вкусиме заслужения плод!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сафия Сандерс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...