Apr 17, 2012, 2:11 PM

В памет на моя вуйчо

  Poetry » Civic
2.2K 0 0

 

В памет на моя вуйчо Велибор

 

 

 

Навярно си поискал да изкупиш

с един живот стотици грехове,

най-трудните уроци да научиш

и да шокираш много умове.

 

 

Навярно пожелал си самотата

любима да ти бъде в този свят,

но твойта муза беше красотата,

изкуството пък беше твоят брат!

 

 

Така и неразбран за нас остана,

но чувствах, че е в клетка твоя дух.

Свободен като птица без забрани,

спокоен вече отлетя оттук.

 

 

Пречистени, по-близки, помъдрели,

аз вярвам, ще се срещнем в друг живот,

с очи духовни истини прозрели,

ще вкусиме заслужения плод!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сафия Сандерс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...