9 янв. 2013 г., 21:12

В памет на проф. К. Карапетров

612 0 0

В памет на проф. К. Карапетров

 

Една старинна ваза

остана ми от Вас.

И книжка със поезия,

написана от Еми,

която обожавахте...

Дори не Ви изпратих

в последното пътуване.

Дори не се сбогувахме...

Но тя Ви е посрещнала

отвъд, в небитието.

Най-сетне пак сте заедно

в небесна, вечна радост!...

За мен остана само

една старинна ваза,

един далечен глас,

напътстващ и вълнуващ,

и много, много музика...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...