9 янв. 2013 г., 21:12

В памет на проф. К. Карапетров

611 0 0

В памет на проф. К. Карапетров

 

Една старинна ваза

остана ми от Вас.

И книжка със поезия,

написана от Еми,

която обожавахте...

Дори не Ви изпратих

в последното пътуване.

Дори не се сбогувахме...

Но тя Ви е посрещнала

отвъд, в небитието.

Най-сетне пак сте заедно

в небесна, вечна радост!...

За мен остана само

една старинна ваза,

един далечен глас,

напътстващ и вълнуващ,

и много, много музика...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...